Мехмед Юмер, Офнюз Голямата ми молба към вас е да се

Мехмед Юмер, " Офнюз "

„ Голямата ми молба към вас е да се освободите от страха. Ние живеем в свободен либерален свят. Защитете го! “

Това са финалните думи от последното отворено писмо на Почетния ръководител на Движение за права и свободи доктор Ахмед Доган, в което той приканва за оставката на единия от ръководителите на партията – Делян Пеевски, и на още няколко персони на управителни позиции. Писмото на Сокола ясно открои, че в партията е налице дълбока рецесия.

Движение за права и свободи и културата на страха

В интерес на истината след настъпването на демократичните промени турската малцинствена група и мюсюлманската общественост, огромна част от която гласуваше за Движение за права и свободи, не съумя да осмисли себе си като пълностоен индивид на гражданското общество, чиито права и свободи са обезпечени от Конституцията. При все това България ратифицира Рамковата спогодба за отбрана на националните малцинства. Корените на страха обаче са доста дълбоки в паметта, съзнанието и душата на българските турци и мюсюлмани.

„ Не можете да си визиите какъв брой неизживяна e контузията от това, което те са претърпели. Защото те не са го претърпели единствено по време на „ възродителния развой “. Те са го претърпели през 70-те години, даже и преди Първата международна война “, отбелязва по този мотив доктор Антонина Желязкова, един от най-изтъкнатите български експерти по проблемите на малцинствата (Глас в пустиня, ИК „ Гутенберг “, София, 2022, с. 687–88).

Този боязън се резервира и след измененията. Принос към неговото затвърждаване имаха и редица събития от рода на паленето на молитвени килимчета пред Софийската джамия, митингите против новините на майчин език и така нататък Той се използваше като сполучлив политически инструмент. Голяма част от членовете на малцинствената група имаха доверие единствено на хората от своя етнос, които ги представляваха там горе – в Народното събрание и във властта. Отговорност за това, несъмнено, носят и другите партии, които не поставиха задоволително старания, с цел да завоюват доверието на своите съграждани мюсюлмани. Така те се доверяваха единствено на един водач и преследваха една идея – идеята Движение за права и свободи! В тази идея преобладаващото болшинство от българските турци и мюсюлмани виждаше опазването на своите цивилен права и свободи, както и на своята етнокултурна и етнорелигиозна еднаквост. Така за тях Ахмед Доган и Движение за права и свободи станаха по-важни от Конституцията.

Как идеалът беше надвит от капитала?

С настъпването на измененията след 10 ноември 1989 година мюсюлманите в България бяха окуражени да си възстановят всички цивилен права и свободи отпред с рождените имена, които бяха принудително заменени от тоталитарния режим. В този основен за ориста на България и на българските турци и мюсюлмани миг се появи Движението за права и свободи с водач Ахмед Доган. В началото той ги убеждаваше, че те би трябвало да си търсят правата като равнопоставени жители. Но в общи линии българските турци и мюсюлмани останаха земеделска общественост още дълго време, с наклонност към обедняване и попадане в икономическа взаимозависимост. Така електоратът на Движение за права и свободи беше впримчен в мрежа от обществени зависимости от партийните номенклатурчици по места. Сега по-модерна стана думата деребеи, с която ги посочват. Това също пораждаше боязън. „ Каузата Движение за права и свободи “ не оказа помощ на българските турци да осмислят себе си като пълноправен сътрудник в общуването с народотворческия детайл. Затова идеята лека-полека повяхна.

В интерес на истината Ахмед Доган беше този, който провежда към себе си партията, той се наложи като неин водач, с други думи – той утвърди марката Движение за права и свободи. За разлика от това, останалите политици към него се утвърдиха през марката Движение за права и свободи и по тази причина останаха в неговата сянка. Той е водачът, който посредством ръководената от него партия и отстояваната кардинална и поредна политика не позволи конфликт на малцинствената група с страната. Партията постоянно се управляваше еднолично.

Силата на Ахмед Доган се крепеше основно на три стълба.

Първо, това е травматичната памет, наследена от „ възродителния развой “, и страхът, който тази контузия продължаваше да генерира. Електоратът на Движение за права и свободи вярваше, че Движението е поръчител, че това няма да се повтори още веднъж.

Второ, това беше обликът на Доган като герой против тоталитарната власт за правата и свободите на хората. Този ореол в никакъв случай няма да изчезне изцяло, постоянно ще има симпатизанти, поддръжници и почитатели на Ахмед Доган, които ще почитат митичния му облик.

Трето, това бяха обръчите от компании, за които Доган намерено говореше. Срастването с капитала стартира да избутва идеала на назад във времето.

В Движение за права и свободи в никакъв случай не се утвърди демократична просвета,
само че властническото водачество не се възприемаше като недостатък от електората, по-скоро в тази еднопосочна връзка електоралното тяло виждаше непоклатимост, която крепи стройната и дисциплинирана партийна организация. В очите на симпатизантите и поддръжниците на Движението Доган беше сполучлив водач и те знаеха, че би трябвало да го следват, без да умуват доста. Те му приписваха някаква пророческа мъдрост. И по тази причина в негово неявяване членовете на Движението не знаеха по какъв начин да продължат по-нататък. Точно това му изигра най-лошата смешка в историята на партията.

Доган назова Пеевски „ феномен “ и го предложи за ръководител, никой не оспори това предложение, а локалните организации се състезаваха кой пръв да го номинира. Но Пеевски също е водач, който желае да ръководи с твърда ръка. Може би той дълго време се е готвил за този пост. Пеевски всява благоговение, желае да командва и думата му да се слуша. Най-вероятно и поддържа финансово партията. Самочувствие му дава и фактът, че при неговото председателство Движение за права и свободи за пръв път в историята си стана втора политическа мощ. Той несъмнено разчита на по-младите членове на Движение за права и свободи, които не са обременени от „ възродителния развой “, и това може да е причина за някакви промени.

Кризата: новото мото на Движение за права и свободи

Има един филм с присъединяване на Сандра Бълок под заглавие „ Нашето мото е рецесия “ (Our Brand Is Crisis). В него Бълок е в ролята на Джейн Бодийн – Бедствието, която е наета да работи за акцията на един претендент за президент на Боливия като политически съветник. Филмът дава на феновете вътрешен взор към най-високите етажи в света на политиката и демонстрира по какъв начин може да се манипулират предизборни акции. Зрителите виждат какъв брой надалеч са един от различен моралът и политиката. Казано с други думи, когато някой стартира да вреди на останалите в името на спечелването на власт и благосъстояние, той към този момент е в играта, наречена политика.

Сега Доган за пръв път почувства страха на гърба си. Той се тормози да не загуби цялостната власт в партията и имиджът му на всесилен водач да не пострада. И реши да се обърне против индивида, на който самият той е дал път на развиване и го е издигнал в партията си. Поиска оставката му, само че той не я подаде.

Времето ще покаже дали ще посърне, или не, митът за могъщия Ахмед Доган в Движение за права и свободи. Особено, в случай че крилото, което го поддържа, се яви на изборите независимо, това ще бъде лакмусът до каква степен още е жива идеята в сърцата на хората. На този стадий те обикалят смесените райони и публикуват фотоси във Facebook от срещите си с хората. Това е тъничък намек, че обичайните гласоподаватели на партията са на тяхна страна. С това те споделят: „ Не ни подценявайте. “ По-дълбокият смисъл на посланието е, че те си играят на гоненица зад етническата карта. Но факт е, че огромното Движение за права и свободи към този момент е разцепено.

Кризата в Движение за права и свободи вкара качествено нова рецесия в българския политически живот.

Ако Движението желае да се потвърди като бранител на либерално-демократичните полезности, етническата приемливост и „ заедността “, партията би трябвало да изживее и този спор, да извърви трънливия път на страданието, с цел да пристигна просветлението. Така те ще излязат с по-изстрадан опит от тази вътрешна рецесия.

България има потребност от опитни и рационални политици с демократично мислене, които да покажат на Европейския съюз, че религиозните и етническите малцинства не би трябвало да пораждат безпокойствие, а би трябвало да се правят оценка като фактор за непоклатимост и като поръчител за вътрешна и външна сигурност.

Б. ред. - Мехмед Юмер е публицист и външнополитически анализатор. Издател е на уеб страницата obzornews.bg. Статията му е написана особено за OFFNews